Уверена или притеснена? Предполага се, че уверена жена е „успешната жена“ – примерно, красива, обичана и семейна… с просперираща кариера… с добри и разумни деца…

Но реалността ни показва друго. И красивата жена понякога се „оглежда“ в останалите и се пита: „Огледалце, огледалце, коя е най-красива на земята?“ … понеже подсъзнателно усеща (дори само по рекламите на козметичните продукти), че и красотата уморява и се търсят разнообразни и нови лица.

Също и семейната жена понякога започва с повод и без повод да реагира с ревност на някои постъпки на мъжа си, защото в ума й тече рефренът, повтарян от роднини и познати: „нищо не е вечно“ и „никой не е идеален“… Така се стига до парадокса именно жената, на която много неща са й „сигурни“ чрез семейството и брака, да усеща как губи почва под краката си, понеже всички наглед законово обусловени „права“ реално продължават да лежат на нечия добра воля и на нечие доброволно „да“.

Кариерата също знае възходи и спадове, а назначаването на нова и неочаквано опитна колежка веднага превръща творческата ни еуфория в страх. И то не непременно страх „да ни изместят от поста с голямата заплата“. Нещата са много по-сложни. Може проблемът да се окаже, че сме свикнали винаги да се слуша нашата дума, нещата да стават по нашата представа за правилно и добро? А сега изведнъж, се появява още едно мнение кое е правилно и добро. Още едно мнение кое ще донесе просперитет на фирмата…

Така че, къде е тази женска увереност? След като дори имащите я губят при най-лекия повей на вятъра? Дали пък образът на „уверената жена“ не е само рекламна измислица?

Ако се обърнем към древните текстове, ще открием, че не е. Образът на уверената жена се споменава не един път и действително е много привлекателен. В притчите на цар Соломон се казва: „Добронравна жена придобива слава за мъжа, а жена, която мрази правда, е връх на безчестие.“

А също: „…Не се бои от студ за челядта си, защото цялата й челяд е облечена с двойни дрехи. Тя си тъче килими; висон и пурпур е нейно облекло. Мъжът й е известен при портите, кога седи със старейшините на страната. Тя работи покривки и ги продава, доставя пояси на финикийските търговци. Здравина и хубост е нейно облекло, и весело гледа на бъдещето. С мъдрост отваря устата си, и кротка поука е на езика й. Наглежда домакинството вкъщи и не яде хляба на празността. Стават децата и я облажават, - мъжът, и той я хвали: "Много жени добродетелни е имало, но ти надмина всички. Миловидността е примамлива и хубостта - суетна; но жена, която се бои от Господа, е достойна за хвала.“

Оказва се, че трудолюбието на жената, която спазва Правда, наричана още „божиите закони“ винаги има резултат, който е като „двойна дреха“ и не може да се отнеме от нея и от семейството й. Оказва се, че любовта към Истината е опората на една жена, извор на нейната предприемчивост, търпение и енергия. Извор на нейната мъдрост, благост и веселие.

Уви, както се казва на много други места в притчите на цар Соломон, няма по-голямо наказание от непрестанно мърмореща и свадлива жена. Веселата жена, ведрата жена и днес е по-желана спътница от красивата. Понеже, както са знаели древните, както знаем и днес – младостта, красотата и здравето преминават. Но душите на хората търсят да се съединяват с други души, и когато усетят светлината у някого, те търсят именно него. Такава жена може да бъде желана като приятел, служител, съседка. Независимо от своите претенции и образование. И това не е несправедливо. Хората днес живеят на тъмно. Хората са атакувани от твърде много невидими сили. Лъч светлина в живота им, някой, стъпил на непроменлива твърда основа, за тях са неоценимо богатство! Колко повече за самата жена е важно и ценно да намери такава основа и твърдо да стъпи на нея. Казвали са: „Като вземаш жена, първо гледай рода й“. Но в наши дни всяка жена сама избира от кой род е. От рода на верните, смелите, виждащите? Или от рода на егоистите, партийно обременените, мрънкащите?

У-верена, е жената, която обитава във вяра. Вяра в невидимото, иначе не го наричаме вяра. Но и невидимото се опознава от опит. Много често, именно призовавайки разума, или както някои мъже го наричат „естествената женска мъдрост“ ние можем лесно да открием онази основа, на която да издигнем дома си. Без да се клати. Без да го залеят водите на тенденции, моди и мнения.

В някакъв смисъл, ние първо познаваме тази основа във себе си. И след това я излъчваме навън, като същност.